Културата на отмяната помогна за узаконяване на гей брака в САЩ
Твърди се, че родената в САЩ фраза „ просвета на анулацията “ (cancel culture) произлиза от неразбираемия жаргонен термин „ анулация “, отнасящ се до разкъсване на връзките с някого и използван за пръв път в ария от 80-те години. След това той се загатва във филми и в малкия екран, а по-късно се развива и придобива известност в обществените медии.
Днес cancel culture се е трансформирала в надълбоко оспорвана концепция в политическия дискурс на Съединени американски щати (и не само). Има доста полемики за това какво тъкмо е - дали инструмент за търсене на отговорност, тактичност за незаслужено наказване, цензура или композиция от тези неща. Някои даже настояват, че култура на отмяната не съществува.
По-скоро не е спирала да съществува. При античните гърци остракизмът — изгонването от общността за период от 10 години на хора, смятани опасни за демокрацията, е ставало с гласоподаване на всички жители. Не съдът, а публичното мнение е решавало кого да " анулира ".
Културата на анулацията е метод да потърсим отговорност за обществени, етични или законови нарушения на личности, компании и институции с власт и въздействие, посредством отвод от поддръжка или обществено наказание (главно в обществените мрежи). Тази мярка припомня и на остракизма в антична Атина, и на обичайния български бит камара, и на тогавашните приятелски съдилища, и на изключването от Партията или Съюза на писателите, на изгонването на Бродски и Солженицин, на ограниченията против Блага Димитрова след излизането на " Лице " и четенето на нейни текстове по " Свободна Европа " … последните примери обаче единствено имитират публично отвращение, а в действителност са начинания на тоталитарната власт.
Културата на анулацията може да бъде нездравословна и потребна, зависи от степента и посоката.
------
В месеца на гей прайдовете по света " Ню Йорк таймс " разгласява един спорен образец по какъв начин тя е послужила като инструмент за легализиране на еднополовите бракове в Съединени американски щати. Анализът е на Саша Айзенберг, автор на книгата " Годежът: четвъртвековната борба на Америка с едпополовите бракове ".
За да се разбере как от позволени само в един щат преди 10 години през 2015-а гей браковете станаха законни в цялата страна, не бива да се подценява дребната група, събрала се пред хотел " Манчестър Гранд Хаят " в Сан Диего в един петъчен следобед през юли 2008 година с плакати с надписи " Хотелът на лицемерието ", написа той. Присъстващите бяха обединени от пенсиониран деец на Републиканската партия, на име Фред Каргър. Неговата цел бе да разгроми препоръчаната за гласуване точка 8, чието приемане щеше да забрани еднополовите бракове в Калифорния. Вместо да се стреми да активизира гласоподавателите или да насочи публичното мнение против мярката, той реши да се насочи към парите зад нея.
Дарението на предприемача Дъг Манчестър в размер на 125 000 $ не беше най-голямото в поддръжка на точка 8, само че бе най-значимата цел, която Каргър съумя да откри. И активистът започна да провежда митинги срещу известните бизнеси на Манчестър, в това число въпросния хотел с конгресен център. Това е първият случай, в който защитниците на гей браковете използваха стратегия за заплашване на противниците си.
Движението за легализиране на еднополовите бракове се схваща като една от най-важните стъпки в битката за цивилен права. Несъмнено доста фактори изиграха роля за триумфа му. Но нормално се не помни по какъв начин група политически бизнесмени промениха икономическия терен, на който се води този културен спор. Те демонстрираха, че
срамът и отхвърлянето могат да служат като мощно оръжие
за политическа смяна
Въздействието им върху дебата за брака стана очевидно в края на 2012 година, когато бранителите на еднополовите бракове завоюваха четири щата; преди този момент те загубиха във всеки един от 35-те, които бяха поставили въпроса пред гласоподавателите. Комбинация от целенасочени протести и общо културно противоречие бяха по този начин насочени в основаването на стигма към неодобрението на еднополовите бракове, че доста от най-големите им самостоятелни, корпоративни и институционални противници просто се отхвърлиха от битката.
До този момент двете страни се конкурираха с приблизително изравнени сили. През 2004 година, когато 13 щата одобриха конституционни промени против гей браковете, 6,8 млн. долара бяха похарчени в поддръжка на тяхното решение, а 6,6 млн. - за обратното. През 2008 година, когато още три щата одобриха конституционни забрани, съотношението бе надлежно $49,8 млн. " за " възбраните и 50,8 милиона против тях.
Тогава Каргър реши да направи прочут всеки важен донор, чиито пари са съдействали за приемането на точка 8. Неговата група " Калифорнийци против омразата " откри и уточни с пръст всички, които са съдействали с 5000 $ или повече за приемането на т. 8 и качи техните имена, телефонни номера и фирмени адреси в
уеб страница на " безчестието "
Други деятели направиха данните откриваеми чрез Гугъл Maps.
Каргър организира протестни постове пред луксозните супермаркети в Ню Йорк и Вашингтон, с цел да обезкуражи клиентите на Bolthouse Farms, чийто създател е дарил 100 000 $ за референдума. След като точка 8 беше призната, Каргър поведе двуседмичен протест на Ken Garff Automotive Group, отделила същата сума. „ Физически лица и компании дадоха огромни суми, с цел да ни отнемат равенството, и ние желаеме да знаете кои са те “, клейми Каргър.
Преди него този инструмент е по-често употребен от противниците на правата на ЛГБТИ. Например Американската фамилна асоциация пропагандираше бойкот на Disney и American Airlines за про-гей политики. Но Каргър осъзна по какъв начин интернет е понижил бариерите пред сплотяването на потребителите. Макар медиите да отразяваха митинга му в " Гранд Хаят ", той не беше подвластен от тях, с цел да информира; можеше да разпространява информация за своите цели в блог.
В началото бойкотът на Каргър не бе признат много сериозно. Манчестър сподели, че това е " въпрос на независимост на словото, Първата корекция ". Брайън Браун от Националната брачна организация - водеща група против еднополовите бракове - се похвали след митинга пред " Гранд Хаят ", че " тормозът " на Каргър е дал противоположен резултат. " Докато те демонстрираха, ние събрахме 240 000 $ за поправката, а последователите ни се усилиха с поне 2000 ".
Но Манчестър не резервира дълго оптимизма си Следващата година той изпрати човек на Международната гей пътническа асоциация с предложение: 25 000 $ в брой и 100 000 в хотелски заеми за отвод от протеста. Никой не прие сделката и Каргър продължи да оказва напън върху хотелите, убеждавайки хората да не провеждат конференции в тях. Година по-късно Манчестър е заставен да продаде този бизнес.
Други от бойкотираните се
пробваха да отвърнат на натиска с напън
Групата за отбрана на обичайното семейство Protect Marriage оспори системата на Калифорния за финансиране във федералния съд с аргумента, че разпоредбите за обявяване на донорите заплашват свободите от Първата корекция със " систематични опити за сплашване и тормоз ". Националната организация за брака се зае да съди щата Мейн за противоконституционност на закона, изискващ оповестяване на имената на донорите. (Съдилищата подкрепиха режимите за финансиране на акции и в двата щата.)
През лятото на 2010 година леви деятели подтикнаха компанията Target да откаже дарението си за републиканския претендент за губернатор Том Емер, който смяташе да поддържа конституционна корекция за дефиниране на брака като съюз сред мъж и жена. Петицията против Таргет бързо събра 150 000 подписа, идеята получи и поддръжка във Facebook. Тази опасност накара изпълнителния шеф Грег Щайнхафел да направи необичайно обществено изказване, че " извънредно съжалява " за утвърденото подаяние.
По времето, когато въпросът за брака стигна до бюлетините на четири щата през ноември 2012 година, беше ясно, че деятелите са съумели да създадат " обществено недопустимо даването на огромни суми, с цел да се отнемат правата на малцинства " по думите на Каргър.
Дори религиозните деноминации реагираха на новия напън. Католическата епархия на Портланд, дарила 550 000 долара за приемане на Въпрос 1, мярка от 2009 година за възбрана на еднополовите бракове, не допринесе с нищо, когато казусът се появи още веднъж през 2012 година Алън Аштън - съосновател на WordPerfect и свещеник в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, беше дарил 1 милион. Четири години по-късно и той се отдръпна от дарителството.
" Въздействието на изплашените донори беше доста ", съобщи основният пълководец на Националната организация за брака Франк Шуберт. " Първото нещо, което желаеха да знаят, е:
" Ще бъде ли обществено разкрито името ми? ".
Междувременно от другата страна се появиха нови дарители извън тесния кръг на гей филантропите. Повече от две трети от парите, изхарчени за референдуми за гласоподаване през 2012 година, отидоха в поддръжка на еднополовите бракове. Във Вашингтон, където създателят на Amazon Джеф Безос и брачната половинка му дадоха 2,5 млн. $ за идеята, последователите надвишиха съперниците пет пъти. И въпреки че поддръжниците на гей браковете обикновено приписват смяната на подобрените си акции, най-очевидното им ново преимущество е под формата на запаси. През 2012 година на огромните медийни пазари те имаха рекламно преимущество от 2:1 по отношение на съперниците на еднополовите фамилии.
Оттогава апелите за бойкот като част от по-широка идеологическа идея стават все по-чести.
Зачестяват обаче и рецензиите. Последен към този момент тази позиция зае бившият президент Барак Обама. " Голямата опасност идва от това, че ние просто
от самото начало осъждаме хората
Сред връстниците на дъщерите ми — те ще признаят това — има доста хора, които в действителност прекаляват ", каза Обама в интервю за CNN.
Още през 2019 година Обама разкритикува културата, която оставя малко място за амнистия за неточности, позволени в публичния, а постоянно и в личния живот. „ Тази концепция за цялостна непорочност, неявяване на всякакви компрометиращи действия, непрекъсната политическа будност и тъй наречените - това би трябвало да бъде преодоляно бързо. Светът е разбъркано и комплицирано място. Има неясноти. Хората, които вършат в действителност положителни неща, имат и дефекти. "
Според Обама да съдиш другите в обществените медии не е активизъм. " Ако аз пиша или хаштагвам за това по какъв начин не сте създали нещо вярно или сте употребявали неправилна дума, тогава мога да се отпусна и да се усещам сносно, тъй като „ хей, вижте ме какъв брой съм безсънен, аз не пропускам чуждите неточности ", добави той.
Днес cancel culture се е трансформирала в надълбоко оспорвана концепция в политическия дискурс на Съединени американски щати (и не само). Има доста полемики за това какво тъкмо е - дали инструмент за търсене на отговорност, тактичност за незаслужено наказване, цензура или композиция от тези неща. Някои даже настояват, че култура на отмяната не съществува.
По-скоро не е спирала да съществува. При античните гърци остракизмът — изгонването от общността за период от 10 години на хора, смятани опасни за демокрацията, е ставало с гласоподаване на всички жители. Не съдът, а публичното мнение е решавало кого да " анулира ".
Културата на анулацията е метод да потърсим отговорност за обществени, етични или законови нарушения на личности, компании и институции с власт и въздействие, посредством отвод от поддръжка или обществено наказание (главно в обществените мрежи). Тази мярка припомня и на остракизма в антична Атина, и на обичайния български бит камара, и на тогавашните приятелски съдилища, и на изключването от Партията или Съюза на писателите, на изгонването на Бродски и Солженицин, на ограниченията против Блага Димитрова след излизането на " Лице " и четенето на нейни текстове по " Свободна Европа " … последните примери обаче единствено имитират публично отвращение, а в действителност са начинания на тоталитарната власт.
Културата на анулацията може да бъде нездравословна и потребна, зависи от степента и посоката.
------
В месеца на гей прайдовете по света " Ню Йорк таймс " разгласява един спорен образец по какъв начин тя е послужила като инструмент за легализиране на еднополовите бракове в Съединени американски щати. Анализът е на Саша Айзенберг, автор на книгата " Годежът: четвъртвековната борба на Америка с едпополовите бракове ".
За да се разбере как от позволени само в един щат преди 10 години през 2015-а гей браковете станаха законни в цялата страна, не бива да се подценява дребната група, събрала се пред хотел " Манчестър Гранд Хаят " в Сан Диего в един петъчен следобед през юли 2008 година с плакати с надписи " Хотелът на лицемерието ", написа той. Присъстващите бяха обединени от пенсиониран деец на Републиканската партия, на име Фред Каргър. Неговата цел бе да разгроми препоръчаната за гласуване точка 8, чието приемане щеше да забрани еднополовите бракове в Калифорния. Вместо да се стреми да активизира гласоподавателите или да насочи публичното мнение против мярката, той реши да се насочи към парите зад нея.
Дарението на предприемача Дъг Манчестър в размер на 125 000 $ не беше най-голямото в поддръжка на точка 8, само че бе най-значимата цел, която Каргър съумя да откри. И активистът започна да провежда митинги срещу известните бизнеси на Манчестър, в това число въпросния хотел с конгресен център. Това е първият случай, в който защитниците на гей браковете използваха стратегия за заплашване на противниците си.
Движението за легализиране на еднополовите бракове се схваща като една от най-важните стъпки в битката за цивилен права. Несъмнено доста фактори изиграха роля за триумфа му. Но нормално се не помни по какъв начин група политически бизнесмени промениха икономическия терен, на който се води този културен спор. Те демонстрираха, че
срамът и отхвърлянето могат да служат като мощно оръжие
за политическа смяна
Въздействието им върху дебата за брака стана очевидно в края на 2012 година, когато бранителите на еднополовите бракове завоюваха четири щата; преди този момент те загубиха във всеки един от 35-те, които бяха поставили въпроса пред гласоподавателите. Комбинация от целенасочени протести и общо културно противоречие бяха по този начин насочени в основаването на стигма към неодобрението на еднополовите бракове, че доста от най-големите им самостоятелни, корпоративни и институционални противници просто се отхвърлиха от битката.
До този момент двете страни се конкурираха с приблизително изравнени сили. През 2004 година, когато 13 щата одобриха конституционни промени против гей браковете, 6,8 млн. долара бяха похарчени в поддръжка на тяхното решение, а 6,6 млн. - за обратното. През 2008 година, когато още три щата одобриха конституционни забрани, съотношението бе надлежно $49,8 млн. " за " възбраните и 50,8 милиона против тях.
Тогава Каргър реши да направи прочут всеки важен донор, чиито пари са съдействали за приемането на точка 8. Неговата група " Калифорнийци против омразата " откри и уточни с пръст всички, които са съдействали с 5000 $ или повече за приемането на т. 8 и качи техните имена, телефонни номера и фирмени адреси в
уеб страница на " безчестието "
Други деятели направиха данните откриваеми чрез Гугъл Maps.
Каргър организира протестни постове пред луксозните супермаркети в Ню Йорк и Вашингтон, с цел да обезкуражи клиентите на Bolthouse Farms, чийто създател е дарил 100 000 $ за референдума. След като точка 8 беше призната, Каргър поведе двуседмичен протест на Ken Garff Automotive Group, отделила същата сума. „ Физически лица и компании дадоха огромни суми, с цел да ни отнемат равенството, и ние желаеме да знаете кои са те “, клейми Каргър.
Преди него този инструмент е по-често употребен от противниците на правата на ЛГБТИ. Например Американската фамилна асоциация пропагандираше бойкот на Disney и American Airlines за про-гей политики. Но Каргър осъзна по какъв начин интернет е понижил бариерите пред сплотяването на потребителите. Макар медиите да отразяваха митинга му в " Гранд Хаят ", той не беше подвластен от тях, с цел да информира; можеше да разпространява информация за своите цели в блог.
В началото бойкотът на Каргър не бе признат много сериозно. Манчестър сподели, че това е " въпрос на независимост на словото, Първата корекция ". Брайън Браун от Националната брачна организация - водеща група против еднополовите бракове - се похвали след митинга пред " Гранд Хаят ", че " тормозът " на Каргър е дал противоположен резултат. " Докато те демонстрираха, ние събрахме 240 000 $ за поправката, а последователите ни се усилиха с поне 2000 ".
Но Манчестър не резервира дълго оптимизма си Следващата година той изпрати човек на Международната гей пътническа асоциация с предложение: 25 000 $ в брой и 100 000 в хотелски заеми за отвод от протеста. Никой не прие сделката и Каргър продължи да оказва напън върху хотелите, убеждавайки хората да не провеждат конференции в тях. Година по-късно Манчестър е заставен да продаде този бизнес.
Други от бойкотираните се
пробваха да отвърнат на натиска с напън
Групата за отбрана на обичайното семейство Protect Marriage оспори системата на Калифорния за финансиране във федералния съд с аргумента, че разпоредбите за обявяване на донорите заплашват свободите от Първата корекция със " систематични опити за сплашване и тормоз ". Националната организация за брака се зае да съди щата Мейн за противоконституционност на закона, изискващ оповестяване на имената на донорите. (Съдилищата подкрепиха режимите за финансиране на акции и в двата щата.)
През лятото на 2010 година леви деятели подтикнаха компанията Target да откаже дарението си за републиканския претендент за губернатор Том Емер, който смяташе да поддържа конституционна корекция за дефиниране на брака като съюз сред мъж и жена. Петицията против Таргет бързо събра 150 000 подписа, идеята получи и поддръжка във Facebook. Тази опасност накара изпълнителния шеф Грег Щайнхафел да направи необичайно обществено изказване, че " извънредно съжалява " за утвърденото подаяние.
По времето, когато въпросът за брака стигна до бюлетините на четири щата през ноември 2012 година, беше ясно, че деятелите са съумели да създадат " обществено недопустимо даването на огромни суми, с цел да се отнемат правата на малцинства " по думите на Каргър.
Дори религиозните деноминации реагираха на новия напън. Католическата епархия на Портланд, дарила 550 000 долара за приемане на Въпрос 1, мярка от 2009 година за възбрана на еднополовите бракове, не допринесе с нищо, когато казусът се появи още веднъж през 2012 година Алън Аштън - съосновател на WordPerfect и свещеник в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, беше дарил 1 милион. Четири години по-късно и той се отдръпна от дарителството.
" Въздействието на изплашените донори беше доста ", съобщи основният пълководец на Националната организация за брака Франк Шуберт. " Първото нещо, което желаеха да знаят, е:
" Ще бъде ли обществено разкрито името ми? ".
Междувременно от другата страна се появиха нови дарители извън тесния кръг на гей филантропите. Повече от две трети от парите, изхарчени за референдуми за гласоподаване през 2012 година, отидоха в поддръжка на еднополовите бракове. Във Вашингтон, където създателят на Amazon Джеф Безос и брачната половинка му дадоха 2,5 млн. $ за идеята, последователите надвишиха съперниците пет пъти. И въпреки че поддръжниците на гей браковете обикновено приписват смяната на подобрените си акции, най-очевидното им ново преимущество е под формата на запаси. През 2012 година на огромните медийни пазари те имаха рекламно преимущество от 2:1 по отношение на съперниците на еднополовите фамилии.
Оттогава апелите за бойкот като част от по-широка идеологическа идея стават все по-чести.
Зачестяват обаче и рецензиите. Последен към този момент тази позиция зае бившият президент Барак Обама. " Голямата опасност идва от това, че ние просто
от самото начало осъждаме хората
Сред връстниците на дъщерите ми — те ще признаят това — има доста хора, които в действителност прекаляват ", каза Обама в интервю за CNN.
Още през 2019 година Обама разкритикува културата, която оставя малко място за амнистия за неточности, позволени в публичния, а постоянно и в личния живот. „ Тази концепция за цялостна непорочност, неявяване на всякакви компрометиращи действия, непрекъсната политическа будност и тъй наречените - това би трябвало да бъде преодоляно бързо. Светът е разбъркано и комплицирано място. Има неясноти. Хората, които вършат в действителност положителни неща, имат и дефекти. "
Според Обама да съдиш другите в обществените медии не е активизъм. " Ако аз пиша или хаштагвам за това по какъв начин не сте създали нещо вярно или сте употребявали неправилна дума, тогава мога да се отпусна и да се усещам сносно, тъй като „ хей, вижте ме какъв брой съм безсънен, аз не пропускам чуждите неточности ", добави той.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ